Доскоро в Лондон живееше млада двойка далматински кучета на име Понго и Мисис Понго. (Мисис прибави името на Понго към своето след женитбата, но повечето хора й викаха само Мисис. ) Те имаха щастието да притежават млада двойка човеци на име мистър и мисис Душкинг - мили, послушни и рядко умни, почти колкото кучета. Много разбираха от лай - например лаят, означаващ „Навън, моля!, „Вътре, моля!, „Побързайте с обяда ми! и „Какво ще кажете за една разходчица? А когато не разбираха, често се досещаха - ако ги погледнеш изразително или ги подращиш с нетърпелива лапа.